Важен ли е? Спомням си мобилните телефони, които бяха дефицит, с размерите на бухалка, и не бяха по джоба на всеки. Сега с какво се фука народа? Къде сме? Преобладаващо къде прекарваме една голяма част от времето си? Преди някои от хората ползваха пейджъри – предаваха си по този начин съобщения един на друг. Супер хит! А интернета? Бибип-бибип-бипппп. Телефонен интернет. Купувахме си карти и кътахме минутите. Така си беше.
Дигитално, виртуално и интерактивно сега сме ОНЛАЙН. Постоянно. Живеем в мрежата. Следим се, достъпни сме, пием кафе публично, усмихваме се и сме емоционални зад десктопите, мислим, продаваме, купуваме, избираме, храним се, обичаме се, мразим се, одобряваме се, шегуваме се – виртуално. Мислим ли? Променяме се. Постоянно. По-бързо се случват нещата. Как използваме времето си днес? Използваме ли го?
Дигитализацията е навсякъде. Достъпът до информация и нейната обработка никога не е бил по-лесен. Културата на комуникация е дигитална, изискваща, безмилостна. Изисква постоянно, по много и от всичко. Цифровите технологии и решаването на технологични пъзели предизвиква ежедневно хората да развиват своите компетенции за предлагане на услуги и продукти. Днес вече не е достатъчно само да имаш и предлагаш нещо си. Защото всичко, което е измислено, е измислено. Света се пренасити. Кажете ми какво няма? Бъдещето е дигитално! Комуникацията между хората е дигитална! Децата днес не играят на «ръбче», на «ластик», на «стражари и апаши». Нали? Дигитални са – създаваме им онлайн игри, учат онлайн, говорят си през апове, чрез приложения. Децата са цифрово грамотни. Дигиталния пиар се грижи да продава всичко. Е, важен ли е дигиталния маркетинг? Дигиталния маркетинг много отдавна не продава надежди. Той създава бъдеще. Продава истории. Емоции. Успешно популяризира и реализира продукти и услуги родени от креативния процес на мозъка.
Къде сме? Липсва ми понякога липсата на технология, която сближаваше хората. Днес сме зависими от технологиите. Като въртележка са. Всички се въртим с бясна скорост и единствено бързото приспособление ни задържа да не отлетим в пространството. Нови разработки, бесни трансформации, пъстри иновации. Хайде… Затворете очи, примижете, а после се подгответе да ги отворите широко. Пуснете да влезе светлината. Отидете на Витоша. Бъдещето носи изненади!
ПС: есето е част от моето CV за Softuni Digital
Вашият коментар